"Бостън: Сред останките на Бостънското клане – смъртоносни улични боеве межде американските колонисти и окупационната британска армия – Джон Адамс, фермер и адвокат, който се е преселил със семейството си в Бостън с цел да изгради кариера като юрист, заема неблагоприятната позиция, като се съгласява да поеме защитата на обвинените британски войници. С мъдрата подкрепа на любящата си съпруга Абигейл при защитата Адамс спечелил – но за изненада на приятеля си, Главния прокурор, отказал примамливо предложение за служба на империята. Тъй като след законите за ограничение и нетърпимост в Масачузетс кипят духове на независимост, Адамс е поканен да се включи в новооснования Континентален конгрес. След вдъхновяваща реч пред избирателите си той с вълнение се сбогувал със семейството си и поел към Филаделфия и неизвестностите в бъдещето."

След безплоден сезон в Континенталния конгрес почивката във фермата на Адамс "Брийнтрий" е прекъсната неочаквано от атака на Лексингтън и Конкорд. Адамс е свидетел на останките на кървавата битка и по-късно се връща във Филаделфия. Там в яростни спорове с делегатите относно предимствата и недостатъците на независимостта надделява над предложението на сенатора от Пенсилвания Джон Дикинсън за помирение и хвърлил ръкавицата на предизвикателството на независимостта. С възцаряването на насилието в и около Бостън, Адамс номинира Джордж Уошингтън за главнокомандващ на новосъздадената Континентална армия. След кратък престой у дома Адамс се завръща във Филаделфия – с декларация от крал Джордж III, че измяната се наказва със смърт.

След няколко дебата и отлагания Адамс подкрепил решението за Декларация за независимост, предложено от сенатора от Върджиния Ричард Хенри Лий, и убеждава Томас Джеферсън да състави декларацията. С подкрепата на Бенджамин Франклин Адамс надделява над скептично настроените делегати и в частност над сенатора от Южна Каролина Едуард Рътлидж и убеждава противници като Дикинсън да да поемат пътя към независимостта. На 2 юли 1776 окончателното гласуване в Конгреса води до почти единодушно решение – с въздържалия се Ню Йорк – за деклариране на независимост от Англия. На 4 юли 1776 Конгресът приема съставения от Томас Джеферсън документ, утвърждаващ това. Докато Абигейл се бори с взрив от едра шарка в Масачузетс, Декларацията за Независимост се прочита пред войнствените тълпи във Филаделфия. Адамс пише до съпругата си, “Пробивът е факт, сега иде нашият ред.”

Докато се възстановява от заболяване в Холандия, Адамс узнава за победата на Уошинтгтън над британците при Йорктаун. Хорландците, които по време на войната не пожелали да се разделят с парите си, щедро отворили джобовете си за Адамс и Америка. При връщането си във Франция с цел да затвърди търговията с други страни, Джон изпраща да доведат Абигейл и двамата заживяват в луксозното му имение в Париж. Там пристига и Джеферсън, който преживява тежко загубата на съпругата си. Джеферсън и Абигейл попадат под шеметното парижко очарование, ходят на опера и се наслаждават на заразителната жизненост. Заповед от Америка зипраща Адамс в Лондон като първи министър на страната в Англия, а Джеферсън замества Франклин в Париж. В Лондон Адамс преживява драматична и незабравима среща с Крал Джордж III, на която кралят признава сдружението на Съединените Щати за независима нация. При избора на ново федерално правителство в Америка Адамс и Абигейл се връщат окончателно в Бостън, където където Адамс е посрещнат като герой и отново се срещат с децата си. В новия дом на Адамс, Пийсфийлд, Джон се занимава със семейни дела – поквареното поведение на сина Чарлз в Харвард, ухажването от страна на Джон Куинси на млада жена и опитите на сътрудника му полк. Уйлямс Смит да се сближи с дъщерята на Адамс Наби. Въпреки стремежа си да не поема назначение, Адамс скоро осъзнава, че той и Абигейл не са създадени да живеят извън сцената на обществения живот. Предстои изборът на първите президент и вице-президент на САЩ и Адамс отново оставя личния си живот на заден план.

Избран за първи американски вицепрезидент, Адамс (Пол Джамати) е упрекван от Абигейл (Лора Лини) в суета и е фрустриран от факта, че е изключен от кръга на приближените на президента Уошингтън (Дейвид Морис). Приятелството му с Джеферсън (Стивън Дилейн), новия външен министър, също е натиск на текущия британско-френски конфликт. Макар и да е критикуван за това, че подкрепя договора между Америка и Великобритания, за който преговаря Джон Джей, Адамс в крайна сметка е избран за президент през 1796 – само с три гласа пред Джеферсън. Когато се нанасят в президентското имение, Адамс и Абигейл го намират опустушено от екипа на предшествениците си. Това не обезкуражава Абигейл, която се старае да извади съпруга си от меланхолията, предизвикана от тежестта на президентството и неясното бъдеще на нацията.

Напуснат от Джеферсън за запазването на кабинета на Уошингтън, Президентът Адамс твърдо застъпва позицията за предотвратяване на войната, въпреки френската агресия и настроенията в полза на войната сред съветниците му. Абигейл го окуражава да подпише Закона за чужденците и размириците като начин за запазване но вътрешната сигурност. Междувременно Адамс е изправен пред семейна криза, когато се отрича от сина си Чарлз, който е алкохолик (Кевин Трейнър). Когато по-късно Чарлз умира, Абигейл умолява Адамс да се помири с паметта на сина си, но Адамс отказва, а разочарованата Абигейл се връща в Брейнтрий. Президентът е защитен във френската криза, когато новият външен министър Джон Маршъл (Джак Гуолтни) нарушава мира с Наполеон I. След като е изоставен от Федералната партия начело с Александър Хамилтън (Руфъс Сюъл), Адамс не успява да спечели втори мандат, а Джеферсън успява да спечели президентството в борба с Арън Бър. Изтощен от политиката и семейните трагедии, Адамс напуска новата столица, Уошингтън Сити, след като току-що се е нанесъл във все още недoвършения "Бял Дом".

Пенсионираният Адамс започва да пише мемоарите си и претърпява редица трагедии, когато дъщеря му Наби (Сара Поли) умира от рак, а Абигейл става жертва на тиф няколко години по-късно. По настояване на Бенджамин Ръш (Джон Досет), Адамс започва кореспонденция с Томас Джеиферсън, която трае до края на живота им, и двамата стари приятели и съперници намират в писмата си взаимна утеха и излекуват старите рани. На 4 юли 1826, след като е доживял да види сина си Джон Куинси (Ибън Мос - Бакрач) да стане президент, 90 годишният Джон Адамс умира в деня на 50 годишнина от ратифицирането на Декларацията за Независимост, и на същия ден умира и Джеферсън. На смъртното си легло Адамс – който още не знае, че Джеферсън е умрял преди няколко часа – промълвил “Томас Джеферсън оцеля.”